Разлика между изслушване и слушане

• 2019

Някой с право каза: „Слушането е през ушите, но слушането е през ума.” Двете дейности, които слушат и слушат, включват използването на уши, но те са различни. Слухът не е нищо друго освен смисъл, който ви помага да получавате звукови вълни и шум от ушите. Това е силата на възприемането на звуци.

Напротив, слушането е, когато приемате звуковите вълни и ги разбирате, като обръщате пълно внимание на думите и изреченията на говорителя. Способността на човека е да получава и тълкува правилно съобщението, прехвърлено от другата страна в процеса на комуникация.

За много хора тези две дейности са едно, но истината е, че разликата между слуха и слушането е жизненоважна. така че имайте поглед към тази статия, за да разберете напълно термините.

Сравнителна таблица

Основа за сравнение	слух	слушане
значение	Слухът се отнася до способността на човек да възприема звуци, като получава вибрации през ушите.	Слушането е нещо осъзнато, което включва анализ и разбиране на звуците, които чувате.
Какво е?	Способност	Умение
природа	Първично и непрекъснато	Вторични и временни
акт	физиологически	психологичен
Включва	Получаване на съобщение чрез уши.	Тълкуване на съобщението, получено от ушите.
процес	Пасивен телесен процес	Активен умствен процес
Среща се в	Подсъзнателно ниво	Съзнателно ниво
Използване на сетивата	Само един	Повече от един
причина	Ние не сме наясно, нито имаме контрол върху звуците, които чуваме.	Ние слушаме да придобиваме знания и да получаваме информация.
концентрация	Не е задължително	длъжен

Определение за изслушване

Естествената способност или вродена черта, която ни позволява да разпознаваме звука през ушите чрез улавяне на вибрации, се нарича слух. Казано с прости думи, това е едно от петте сетива; което ни прави наясно със звука. Това е неволен процес, при който човек получава непрекъснато звукови вибрации.

Слуховата способност на нормалния човек е от 20 до 20000 херца, наречена аудио или звукова. Всяка честота над и под дадената граница е известна съответно като ултразвукова и инфразвукова.

Определение за слушане

Слушането се определя като наученото умение, в което можем да приемаме звуци през ушите и да ги трансформираме в смислени послания. Казано по-простичко, това е процес на усърдно изслушване и тълкуване на значението на думите и изреченията, изговорени от говорещия по време на разговора.

Слушането е малко трудно, защото изисква концентрация и внимание, а човешкият ум лесно се разсейва. Хората го използват като техника за разбиране, какво се казва, чрез различни вербални и невербални знаци, т.е. как се казва? Какъв тип думи се използват? Тон и височина на гласа, езика на тялото и така нататък.

Активното слушане е ключов елемент; това прави процеса на комуникация ефективен. Освен това, тя включва и звуци, които показват вниманието на слушателя и осигуряват обратна връзка. Тя имаше по-голямо влияние в нашия живот и се използваше за получаване на информация, учене и разбиране на нещата и така нататък.

Основни разлики между изслушване и слушане

Следващите точки са жизненоважни, доколкото се касае за разликата между слушане и слушане

1. Способността на индивида да възприема звуците, като получава вибрации през ушите, се нарича слух. Слушането е нещо осъзнато, което включва анализ и разбиране на звуците, които чувате.
2. Слухът е първичен и непрекъснат в природата, т.е. първият и най-важен етап е слух, последван от слушане и се случва непрекъснато. От друга страна, слушането е временно, тъй като не можем непрекъснато да обръщаме внимание на нещо за дълги часове.
3. Слухът е физиологичен, който е чрез едно от нашите сетива в живите организми. Напротив, слушането е психологически (съзнателен) акт.
4. Докато слуха е пасивен телесен процес, който не включва използването на мозъка. За разлика от слушането, това е активен умствен процес, който включва използването на мозъка за извличане на смисъл от думи и изречения.
5. Изслушването включва получаване на съобщението чрез уши. Обратно, слушането обхваща интерпретация на съобщението, получено от ушите.
6. Слухът е вродена способност, но слушането е научно умение.
7. По време на изслушването не сме наясно със звуците, които получаваме, но в случай на слушане ние напълно осъзнаваме какво говори говорителят.
8. Изслушването включва използването на само едно чувство, т.е. уши. За разлика от това, слушането включва използването на повече от едно усещане, т.е. очи, уши, докосване и т.н., за да се разбере посланието напълно и точно.
9. По време на изслушването ние не сме наясно, нито имаме контрол върху звуците, които чуваме. От друга страна, в слушането, ние сме наясно какво казва другият човек и затова слушаме да придобиваме знания и да получаваме информация.
10. Слухът не изисква фокус, докато слушането го прави.

заключение

Така че с обсъждането е съвсем ясно, че слушането е една стъпка пред изслушването. Слухът е просто способността да се чува, т.е. естествено или дадено от Бога, но слушането е придобито умение, което само няколко души притежават. Въпреки че изслушването е неволно и се извършва без усилие, слушането се извършва умишлено, при което ние сме селективни и обръщаме внимание само на тези съобщения, които смятаме за важни за нас.