Разлика между класическото кондициониране и кондиционирането на оператора

• 2019

Ученето може да се разбира като доста продължителна промяна в поведението, произтичаща от опита. За нас е полезно да се адаптираме към околната среда. Най-простата форма на учене се нарича обусловеност, която може да бъде от два вида, т.е. Класическото кондициониране е такова, при което организмът научава нещо чрез асоциация, т.е. обусловени стимули и безусловни стимули.

Кондиционирането на оператора е вид учене, в който организмът се учи чрез модифициране на поведението или модела чрез укрепване или наказание. Прочетете тази статия, за да разберете различията между класическото кондициониране и операционното кондициониране.

Съдържание: Класическо кондициониране срещу операционно кондициониране

1. Сравнителна таблица
2. дефиниция
3. Ключови разлики
4. заключение

Сравнителна таблица

Основа за сравнение	Класическа кондициониране	Кондициониране на оператора
значение	Класическото кондициониране е процес, при който ученето е възможно чрез формиране на връзка между два стимула.	Operant Conditioning, се отнася до обучението, при което организмът изследва връзката между отговорите и неговите последствия.
Подчертава	Какво предшества реакцията?	Какво следва отговорът?
Базиран на	Принудително или рефлексивно поведение.	Доброволно поведение.
Отговори	Под контрол на стимула	Под контрол на организма
стимул	Условният и безусловен стимул са добре дефинирани.	Условният стимул не е дефиниран.
Възникване на безусловен стимул	Контролирано от експериментатора.	Контролирано от организма.

Определение на класическата кондициониране

Класически условия или казват, че респондентското кондициониране е техника на обучение, при която експериментаторът научава връзката между двата стимула, които предшестват естествената реакция. Това показва, че появата на един стимул сигнализира за възможна поява на друга.

Класическата кондиция е измислена от Иван Петрович Павлов, който е руски физиолог. Предполага се, че организмът научава нещо чрез взаимодействието си с околната среда, което има тенденция да формира поведението и състоянието на ума. Компонентите на класическото кондициониране са:

1. САЩ или безусловен стимул : стимулът, който кара организма да реагира безусловно или естествено.
2. UR или Unconditioned Response : Появява се естествено, когато безусловният стимул се предлага или показва.
3. CS или обусловен стимул : стимулът, който кара човек да реагира на нещо, тъй като е свързан с нещо друго.
4. CR или обусловен отговор : Това е научен отговор, на неутрален стимул.

Класическото кондициониране се основава на определени фактори, които са:

• Времеви отношения между стимулите.
• Вид на безусловните стимули, т.е. неприятен или апетитен.
• Интензивност на условните стимули.

Определение на операционното кондициониране

Операторът се отнася до контролирания, доброволен отговор или поведение на живия организъм. Ученето чрез оперант се нарича оперантно кондициониране. Тук отговорът на индивида се основава на последствията, които настъпват впоследствие. С други думи, това е прост процес на учене, при който вероятността за отговор се увеличава чрез манипулиране на резултата. Обикновено се използва теорията на мотивацията на работната сила.

Иначе наречена инструментална обусловеност, през 1938 г. е предложена от BF Skinner (американски психолог). Тя предполага, че честотата на отговора се увеличава, ако има благоприятна последица, докато честотата ще намалее, ако има нежелана последица. В това, експериментаторът се научава да разбира поведението на организма и ефектите от такова поведение.

Детерминантите на оперантното кондициониране са както в:

• Усилвател, т.е. последствие
• Същност на реакцията или поведението
• Интервал от време между появата на реакцията и усилването.

Основни разлики между класическото кондициониране и кондиционирането на оператора

Разликите между класическото кондициониране и кондиционирането на оператора са обяснени в точките по-долу:

1. Класическото условие е вид учене, което обобщава връзката между два стимула, т.е. човек означава появата на друг. Обратното, операционното кондициониране гласи, че живите организми се учат да се държат по определен начин, поради последствията, които последват поведението им в миналото.
2. В класическото кондициониране, процесът на кондициониране, в който експериментаторът се учи да асоциира два стимула, въз основа на неволни реакции, които се случват преди него. В противоречие с поведението на организма в оперантен режим ще бъде променено според последствията, които възникват след това.
3. Класическата обусловеност се основава на неволно или рефлексивно поведение, по същество, физиологични и емоционални реакции на организма, като мисли, емоции и чувства. В другата крайност, оперантното кондициониране се основава на доброволно поведение, т.е. активни реакции на организма.
4. В класическото кондициониране, отговорите на организма са под контрола на стимула, докато при оперантното кондициониране отговорите се контролират от организма.
5. Класическото кондициониране, определя условния и безусловен стимул, но оперантното кондициониране не дефинира условния стимул, т.е.
6. Когато става въпрос за появата на безусловния стимул, той се контролира от експериментатора и така организмът играе пасивна роля. Обратно на това, появата на усилвателя е под контрола на организма и по този начин организмът действа активно.

заключение

За да обобщим, класическата обусловеност е тази, в която свързвате два стимула, но няма участие в поведението. Напротив, оперантното кондициониране е вид кондициониране, при което поведението се усвоява, поддържа или модифицира според произтичащите от него последствия.