Има два вида частно пласиране, а именно преференциално разпределение и квалифицирано институционално настаняване. Има случаи, когато хората съпоставят преференциалното разпределение за частно настаняване. Преференциалното разпределение е, когато дружеството разпределя ценни книжа на няколко избрани лица въз основа на предпочитания. Тази извадка от статия се занимава с разликата между частното плащане и преференциалното разпределение.
Сравнителна таблица
Основа за сравнение | Частно разположение | Преференциално разпределение |
---|---|---|
значение | Private Placement се отнася до офертата или поканата за предлагане, направена на определени инвеститори, за да ги покани да запишат акции, за да наберат средства. | Преференциалното разпределение е разпределянето на акции или облигации на избрана група лица, направено от регистрирано дружество, за набиране на средства. |
Управлявано от | Раздел 42 от Закона за дружествата, 2013 | Член 62 (1) от Закона за дружествата, 2013 г. |
Оферта писмо | Писмо с оферта за частно настаняване | Няма такъв документ |
разглеждане | Плащането се извършва чрез чек, чернова на търсенето или други режими, освен в брой. | Парични средства или възнаграждения, различни от пари в брой. |
банкова сметка | За да се запазят парите за кандидатстване, е необходима отделна банкова сметка в търговска банка по график. | Не е задължително. |
Устав | Уставът на дружеството трябва да го упълномощи. | Не се изисква разрешение. |
Определение за частно разположение
Частното пласиране предполага продажба на ценни книжа, т.е. облигации или акции, на частни инвеститори, с цел набиране на средства за дружеството. Съгласно член 42 от Закона за дружествата от 2013 г., частното пласиране е такова, в което едно дружество прави предложение на избрани лица като взаимни фондове или застрахователни компании, като издава Писмо за оферта за частно предлагане и отговаря на условията по него.
Офертата или поканата за записване на ценни книжа може да бъде направена до 200 лица или по-малко през финансовата година, без да се включват квалифицирани институционални купувачи и ценни книжа, емитирани на служителите чрез План за опции на служители (ESOP). Ако дадено дружество направи предложение или покана да предложи или да сключи договор за издаване на акции на лица, надвишаващи определения лимит, то то ще бъде разглеждано като публично издание и съответно регулирано.
Дружеството, което извършва частно пласиране, трябва да предостави ценни книжа на инвеститорите в рамките на 60 дни от датата на получаване на сумата на заявлението, или пък трябва да възстанови същите в срок от 15 дни на инвеститорите. Ако фирмата не извърши връщане на парите на абонатите в рамките на 15 дни, то тогава компанията е длъжна да плати цялата сума с лихва @ 12% още от 60-ия ден.
Определение за преференциално разпределение
Под преференциално разпределение се разбира издаването на определени ценни книжа от дружество, регистрирано на призната фондова борса, на всяко избрано лице или група лица на преференциална основа. Офертата е предмет на правилата и правилата, приети от Борда за ценни книжа и борси на Индия в това отношение. Въпреки това, когато компания, която не се търгува на борсата, отиде за преференциално разпределение, ще се прилагат правилата на Закона за дружествата от 2013 г.
Офертата може да бъде направена на всяко лице, независимо дали те са акционери и служители на дружеството или не. Следните правила трябва да бъдат спазени във връзка с преференциалното разпределение:
- Разпределението е разрешено от устава на дружеството.
- Членовете на дружеството трябва да приемат специално решение или да бъдат одобрени от централното правителство.
- Ценните книжа, емитирани чрез преференциално разпределение, следва да бъдат изцяло платени, когато емисията е извършена.
- Според кодекса за придобиване на SEBI преференциалното разпределение, надхвърлящо 25% от собствения капитал, представлява открита оферта за съществуващите акционери.
- Акциите, издадени на промоутърите като преференциално разпределение, подлежат на заключване за период от три години, така че те не могат да прехвърлят такива акции. Въпреки това, ценните книжа, емитирани на други инвеститори, подлежат на заключване само от една година.
Основни разлики между частното настаняване и преференциалното разпределение
Посочените по-долу точки обясняват разликата между частното плащане и преференциалното разпределение:
- Частното пласиране може да бъде описано като предложение или покана за предлагане, направено на определени инвеститори чрез издаване на ценни книжа, така че да се наберат средства. Напротив, преференциалното разпределение е издаването на акции или облигации на определена група лица, направено от регистрирано дружество, за набиране на средства.
- Частното настаняване се урежда от раздел 42 от Закона за дружествата, 2013 г. Обратно, в случай на преференциално разпределение ще се прилага член 62, параграф 1 от Закона за дружествата, 2013 г.
- В случай на частно пласиране, на инвеститорите се изпраща „писмо с оферта за частно предлагане“, за да ги покани да запишат акции. Срещу това, в случай на преференциално разпределение, на хората не се издава такъв документ.
- При частно плащане, средствата за кандидатстване могат да бъдат получени чрез чекове, чернови или всякакви други банкови режими, но не и в брой. За разлика от това, преференциалното разпределение, при което парите се получават в брой или в натура.
- При частно плащане, средствата за кандидатстване се съхраняват в отделната банкова сметка на планирана търговска банка. Напротив, в случай на преференциално разпределение не се изисква такава сметка.
- Частното настаняване трябва да бъде разрешено от устава на дружеството. За разлика от това, такова разрешение не се изисква в случай на преференциално разпределение.
заключение
И частното, и преференциалното разпределение изискват специално решение, което се приема на общото събрание на дружеството. Освен това, и в двата случая дружеството не прави реклама на широката общественост.
Много пъти инвестиционните банкери предлагат фирмите, които искат да станат публични, да направят частно пласиране, защото общественият въпрос изисква критична маса, за да оправдае първоначалното публично предлагане.