Препоръчано, 2024

Избор На Редактора

Разлика между данъчната фактура и фактурата на дребно

Фактурите са важен инструмент, използван в ежедневните операции на бизнеса, който действа като доказателство за сделката. Като цяло съществуват два вида фактури - данъци и дребно. Данъчната фактура може да се разбира като фактура, издадена от един регистриран продавач на друг, по време на продажбите. Обратно, издадена е фактура за продажба на дребно, известна също като фактура за продажба, продажбата се извършва на крайния потребител.

Основната цел на издаването на данъчна фактура е да се ползва от данъчен кредит. От друга страна, фактурата за продажба на дребно се издава с цел да се поиска от клиента да извърши плащане за доставените стоки или предоставените му услуги. При работа с различни видове фактури трябва да се знае разликата между данъчната фактура и фактурата на дребно.

Сравнителна таблица

Основа за сравнениеДанъчна фактураФактура на дребно
значениеДанъчната фактура е фактура, издадена от регистриран дилър на купувача, която показва сумата на дължимия данък.Фактурата на дребно е фактура, издадена от продавача на купувача за дължимата сума срещу продадените му стоки.
ОбективенВъзползвайте се от кредит за входен данъкЗаявка за плащане
Издадено когаСтоките се продават с цел препродажба.Стоките се продават на крайния потребител.
Данъчен идентификационен номер на купувачадаНе
Готово вутроявамдубликат

Определение на данъчната фактура

Правен документ, издаден от регистриран дилър (продавач) в случай на продажба, на друг регистриран дилър (купувач), който не е потребител, се нарича данъчна фактура. Фактурата трябва да бъде създадена в три екземпляра, т.е. оригинал за купувача, а продавачът запазва останалите две.

Данъчната фактура играе важна роля в данъчната система на всяка страна като фактури за издаване на дилъра за признаване на транзакция. В края на финансовата година те трябваше да представят данните на тези фактури на съответните данъчни органи. Така че, това е важен инструмент, използван от правителството за избягване на укриването на данъци.

Типичната данъчна фактура прилича на изображението по-горе. Данъчната фактура може да се състои от следните данни:

  • Номер на фактура
  • Дата на издаване на фактурата.
  • Име и адрес на продавача
  • Име и адрес на купувача
  • Данъчен идентификационен номер (TIN)
  • количество
  • Единична цена
  • Обща сума
  • Данъчни такси
  • Подпис на упълномощения подписващ

Дефиниция на фактурата на дребно

Търговски инструмент, издаден от продавача на купувача, т.е. крайният потребител на стоката, е известен като фактура на дребно. Фактурата се създава в два екземпляра, т.е. оригинал за купувача и копие за продавача. Той се използва за искане на плащане от купувача. Фактурата за продажба на дребно може да бъде издадена и за сметка на междудържавни продажби или продажба на нерегистриран търговец.

Типичната фактура на дребно може да изглежда като изображението по-горе. Можете да намерите следните подробности в фактурата за продажба на дребно:

  • Номер на фактура
  • Дата на издаване на фактурата
  • Данни за купувача
  • Данни за продавача
  • количество
  • Единична цена
  • Обща сума
  • Отстъпка (ако има такава)
  • Подпис на продавача или негов упълномощен представител

Основни разлики между данъчната фактура и фактурата на дребно

Разликата между данъчната фактура и фактурата за търговия на дребно е както следва:

  1. Данъчната фактура включва фактура, изготвена и издадена от регистрирания дилър на купувача, за да се покаже сумата на дължимия данък. За сметка на това фактурата за продажба на дребно е фактура, изготвена и издадена от продавача на купувача, показваща дължимата му сума срещу продадените стоки.
  2. При продажба на стоки с цел „препродажба” се издава данъчна фактура, а при продажбата на стоката се издава фактура за продажба на дребно.
  3. Данъчната фактура е в състояние да ползва кредита за въвеждане на данъчен кредит (кредит по входни данни, т.е. данък, който вече е платен в момента на покупката), за разлика от фактурата на дребно, която е просто искането за плащане.
  4. Данъчната фактура съдържа данъчен идентификационен номер на купувача и продавача, но фактурата на дребно съдържа само данъчния идентификационен номер на продавача.
  5. Данъчната фактура се изготвя в три екземпляра, като оригиналът и дубликатът остават при купувача и продавачът взема третия екземпляр. Напротив, фактурата на дребно се изготвя в два екземпляра.

прилики

  • Не-договарящи инструменти
  • Показва изискуемата сума
  • Описание на купувача и продавача

заключение

Така горепосочените точки обясняват разликите между данъчната фактура и фактурата на дребно (продажба) по ясен начин. Задължение на всеки регистриран дилър е да издава данъчни фактури по време на продажбите. Тук регистрираният търговец означава търговецът, който е регистриран по някакъв данъчен „Закон“, а ако дилърът не е регистриран, фактурата на дребно се издава на / от него.

Top