Ние, хората, сме социални животни и винаги се нуждаем от някой, който да говори или да споделя нашите мнения, новини и дори чувства. Комуникацията е съществена част от нашия живот, независимо дали казваме нещо или не, той автоматично предава послание към хората, които ни заобикалят, защото то е неизбежно. Тя може да бъде вътрешноличностна комуникация или междуличностна комуникация. Основната разлика между вътрешноличностната и междуличностната комуникация е, че първата е невидима, тъй като в нашето съзнание тя е видима, тъй като се осъществява между няколко партии.
Сравнителна таблица
| Основа за сравнение | Вътрешноличностна комуникация | Междуличностна комуникация |
|---|---|---|
| значение | Вътрешноличностната комуникация е една, която имаме със себе си, т.е. комуникацията, която се случва в нашия ум. | Междуличностната комуникация е комуникацията между двама или повече личности, чрез вербални или невербални съобщения. |
| Участващи лица | един | Поне две |
| Появата | Непрекъснато се дължи на човешката природа. | Редовен, поради социални нужди. |
| средства | Въвлечени са само вътрешните сетива на човека. | Подкрепя се от вербална и невербална медия. |
| Загрижен | Мислене и анализ | Обмяна и споделяне на идеи или информация |
Дефиниция на вътрешноличностната комуникация
Общуването със себе си е вътрешноличностно общуване. Тя включва мислене, анализиране, тълкуване, оценяване, съзерцаване, усещане и т.н. Тя трябва да отразява индивидуалното “аз”, за да се изясни нещо.
Това е дейност, която се осъществява в нашия ум; при което човек участва в разговор със себе си, обикновено известен като „самостоятелно говорене” или „вътрешна реч”. Дейността може да бъде монолог или вътрешен диалог, т.е. когато си представите разговор, в ума си с отсъстващия друг. Така че, очевидно е, че подателят и получателят са едно и също лице.
Вътрешният дискурс, соловокалната комуникация и соловата писмена комуникация са трите нива на вътрешноличностна комуникация. Трите аспекта, които управляват вътрешноличностната комуникация, са:
- Концепция за себе си: Концепцията за себе си установява начина, по който отделният човек се ориентира към другите. Трите фактора в концепцията за себе си са:
- вярване
- стойност
- Поведение
- Възприятие : Това е онова, което умът получава и схваща от външния свят.
- Очакване : Проекцията, ориентирана към бъдещето на индивида, че нещо може да се случи.
Определение на междуличностната комуникация
Междуличностната комуникация е комуникация между двама или повече лица, при която обмяната на идеи, информация или послания се осъществява чрез канал. Тя може да бъде комуникация лице в лице между страните, комуникация по пощата, телефон и други подобни.
В междуличностната комуникация начинът, по който се казва нещо, е също толкова важен, колкото и казаното. Така, тук, тонът на гласа, езикът на тялото, жестовете, изражението на лицето имат голямо влияние върху получателя. Характеристиките на междуличностната комуникация са както в:
- Неизбежен : Всеки път, когато се опитваме да не кажем нищо на никого, той казва нещо за нашето настроение, отношение или природа, т.е. не чрез думи, а чрез невербални сигнали.
- Необратимо или Неповторимо : След като веднъж се каже нещо, то не може да бъде взето обратно, така че нито е обратимо, нито повтарящо се.
- Комплекс : Поради някои променливи, свързани с комуникацията, това е сложен процес. Думите, използвани в процеса на комуникация, може да нямат същото значение както за подателя, така и за получателя, което усложнява процеса.
- Контекст : Контекстът играе значителна роля в процеса на комуникация, тъй като има психологически, екологичен, ситуационен и релационен контекст.
Ключови различия между вътрешноличностните и междуличностните комуникации
Разликата между вътрешноличностната и междуличностната комуникация може да се направи ясно на следните основания:
- Комуникацията, която имаме със себе си, т.е. комуникацията, която се случва в нашия ум, е известна като вътрешноличностна комуникация. Комуникацията между два или повече човека чрез вербални или невербални послания се нарича междуличностна комуникация.
- Вътрешноличностното общуване е общуването със самия себе си, така че в нея участва само един човек. Напротив, междуличностната комуникация винаги е между две или повече лица.
- Вътрешноличностната комуникация се случва непрекъснато, защото човешката склонност да мисли, анализира и тълкува нещата. Обратно, междуличностната комуникация се осъществява редовно на лично и професионално ниво.
- При вътрешноличностната комуникация се включват само вътрешните сетива на индивида. В противовес на това междуличностната комуникация изисква медии, т.е. предаване на съобщението на другата страна.
- В междуличностната комуникация се основава на мисленето и анализа, докато междуличностната комуникация се занимава с обмен на идеи, информация, мнения, чувства и т.н.
заключение
Вътрешноличностната комуникация е основата на междуличностната комуникация, защото това е нашето преживяване, на което се основава нашето възприятие и нашето възприятие влияе на нашето взаимодействие с другите хора. В интраперсональната комуникация информацията винаги се съхранява в ума на човека, но в междуличностната комуникация информацията се пренася от един човек на друг.
