Препоръчано, 2024

Избор На Редактора

Разлика между междуличностната и междуличностната комуникация

Както терминът „интра” означава „вътре”, така и комуникацията, която се осъществява в рамките на дадено лице, се нарича вътрешноличностна комуникация. От друга страна, терминът „между“ означава „между“, така че когато комуникацията се случва между две или повече лица, се казва, че тя е междуличностна комуникация.

Ние, хората, сме социални животни и винаги се нуждаем от някой, който да говори или да споделя нашите мнения, новини и дори чувства. Комуникацията е съществена част от нашия живот, независимо дали казваме нещо или не, той автоматично предава послание към хората, които ни заобикалят, защото то е неизбежно. Тя може да бъде вътрешноличностна комуникация или междуличностна комуникация. Основната разлика между вътрешноличностната и междуличностната комуникация е, че първата е невидима, тъй като в нашето съзнание тя е видима, тъй като се осъществява между няколко партии.

Сравнителна таблица

Основа за сравнениеВътрешноличностна комуникацияМеждуличностна комуникация
значениеВътрешноличностната комуникация е една, която имаме със себе си, т.е. комуникацията, която се случва в нашия ум.Междуличностната комуникация е комуникацията между двама или повече личности, чрез вербални или невербални съобщения.
Участващи лицаединПоне две
ПояватаНепрекъснато се дължи на човешката природа.Редовен, поради социални нужди.
средстваВъвлечени са само вътрешните сетива на човека.Подкрепя се от вербална и невербална медия.
ЗагриженМислене и анализОбмяна и споделяне на идеи или информация

Дефиниция на вътрешноличностната комуникация

Общуването със себе си е вътрешноличностно общуване. Тя включва мислене, анализиране, тълкуване, оценяване, съзерцаване, усещане и т.н. Тя трябва да отразява индивидуалното “аз”, за да се изясни нещо.

Това е дейност, която се осъществява в нашия ум; при което човек участва в разговор със себе си, обикновено известен като „самостоятелно говорене” или „вътрешна реч”. Дейността може да бъде монолог или вътрешен диалог, т.е. когато си представите разговор, в ума си с отсъстващия друг. Така че, очевидно е, че подателят и получателят са едно и също лице.

Вътрешният дискурс, соловокалната комуникация и соловата писмена комуникация са трите нива на вътрешноличностна комуникация. Трите аспекта, които управляват вътрешноличностната комуникация, са:

  • Концепция за себе си: Концепцията за себе си установява начина, по който отделният човек се ориентира към другите. Трите фактора в концепцията за себе си са:
    • вярване
    • стойност
    • Поведение
  • Възприятие : Това е онова, което умът получава и схваща от външния свят.
  • Очакване : Проекцията, ориентирана към бъдещето на индивида, че нещо може да се случи.

Определение на междуличностната комуникация

Междуличностната комуникация е комуникация между двама или повече лица, при която обмяната на идеи, информация или послания се осъществява чрез канал. Тя може да бъде комуникация лице в лице между страните, комуникация по пощата, телефон и други подобни.

В междуличностната комуникация начинът, по който се казва нещо, е също толкова важен, колкото и казаното. Така, тук, тонът на гласа, езикът на тялото, жестовете, изражението на лицето имат голямо влияние върху получателя. Характеристиките на междуличностната комуникация са както в:

  • Неизбежен : Всеки път, когато се опитваме да не кажем нищо на никого, той казва нещо за нашето настроение, отношение или природа, т.е. не чрез думи, а чрез невербални сигнали.
  • Необратимо или Неповторимо : След като веднъж се каже нещо, то не може да бъде взето обратно, така че нито е обратимо, нито повтарящо се.
  • Комплекс : Поради някои променливи, свързани с комуникацията, това е сложен процес. Думите, използвани в процеса на комуникация, може да нямат същото значение както за подателя, така и за получателя, което усложнява процеса.
  • Контекст : Контекстът играе значителна роля в процеса на комуникация, тъй като има психологически, екологичен, ситуационен и релационен контекст.

Ключови различия между вътрешноличностните и междуличностните комуникации

Разликата между вътрешноличностната и междуличностната комуникация може да се направи ясно на следните основания:

  1. Комуникацията, която имаме със себе си, т.е. комуникацията, която се случва в нашия ум, е известна като вътрешноличностна комуникация. Комуникацията между два или повече човека чрез вербални или невербални послания се нарича междуличностна комуникация.
  2. Вътрешноличностното общуване е общуването със самия себе си, така че в нея участва само един човек. Напротив, междуличностната комуникация винаги е между две или повече лица.
  3. Вътрешноличностната комуникация се случва непрекъснато, защото човешката склонност да мисли, анализира и тълкува нещата. Обратно, междуличностната комуникация се осъществява редовно на лично и професионално ниво.
  4. При вътрешноличностната комуникация се включват само вътрешните сетива на индивида. В противовес на това междуличностната комуникация изисква медии, т.е. предаване на съобщението на другата страна.
  5. В междуличностната комуникация се основава на мисленето и анализа, докато междуличностната комуникация се занимава с обмен на идеи, информация, мнения, чувства и т.н.

заключение

Вътрешноличностната комуникация е основата на междуличностната комуникация, защото това е нашето преживяване, на което се основава нашето възприятие и нашето възприятие влияе на нашето взаимодействие с другите хора. В интраперсональната комуникация информацията винаги се съхранява в ума на човека, но в междуличностната комуникация информацията се пренася от един човек на друг.

Top